Bulgarian Experience

Запис от вчерашната ми презентация на семинара по ползваемост “Трудно ли е да е лесно”.

И PowerPoint презентация с бележките.

Статия от списание .net

Наскоро из различни блогове се получи една доста интересна и на моменти гореща дискусия относно ползата от използването на персони (от англ. persona) при проектиране на сайтове или продукти. Едната страна в (да го наречем с истинското му име) спора бяха ветераните експерти по ползваемост начело с Доналд Норман, а от другата – феновете на гъвкавите техники за разработка в лицето на пичовете от 37signals. 

Под персони в нашия случай се разбира измислени хора, които представляват група от потребителите на проектирания сайт или продукт. Колегата Димитър Симов – Джими превежда термина с думата „образ” именно защото персоната е обобщен образ с най-характерните черти на хората, които са част от някоя от нашите целеви групи. И както можем да имаме различни аудитории, така и персоните могат да бъдат различни. За един сайт на университет например, можем да имаме няколко персони – на кандидат-студентът, завършващ тази година гимназия, на третокурсника или на някой одъртял професор. Всеки един от тях има различни нужди и опит и съответно ще използва по различен начин сайта.

Персоните се използват по време на процеса на проектиране, за да подпомогнат дизайнерите във взимането на конкретни решения относно това как да бъде реализирана една или друга функционалност. „Какво би направил Гошо?” е въпросът, на който хората от екипа могат доста по-лесно да отговорят, когато знаят, че Гошо, за да продължим предния пример, е мързелив и не много умен студент, който основно се интересува от датите за поправителните изпити и вместо да работи с компютър предпочита да жули кафенца с колежки. С други думи абстрактните данни за потребителите ни „оживяват” и добиват доста по-конкретно изражение в лицето на един човек (макар и измислен), който можем да си представим и да преценим как би постъпил в дадена ситуация.

Та Доналд Норман и 37signals се скараха за това, че според вторите персоните са инструмент, за който дизайнерите само си губят времето. И наистина – в доста случаи персоните се описват в специални документи просто, защото така повелява процеса на работа и в края на краищата си остават едно абстрактно, измислено и изкуствено описание на аудиторията. „Да вземеш решения, основаващи се на истински мнения е по-добре, отколкото да взимаш решения, основаващи се на измислени мнения” – казват те. И донякъде са прави.

За мен обаче ценното в персоните е именно това, че кара дизайнерите да се замислят върху проблемите, които решават и да ги погледнат от друг ъгъл. През очите на потребителите. Защото колкото и естествено да звучи, малко дизайнери го правят и вместо това налагат собствените си виждания, вземат решения, базирайки се на собствения си опит. А това има лош резултат, защото рядко си приличаме с хората, за които проектираме. Колко дизайнери професори в университет познаваш?

Няколко месеца след като Гугъл пуснаха подробни карти на България и по-големите градове в страната вече започнаха да се появяват първите сайтове, които използват възможностите им.

Building.bg е сайт за недвижими имоти, който представя новострощяи се сгради в цялата страна. На специална страница потебителите на сайта могат да видят местоположението на всички оферти в сайта, разположени върху карта на Гугъл.

Building.bg - Карта на новите сгради

Географската информация може да бъде полезна в много случаи и да обогати потребителското изживяване и този сайт е добро доказателство за това. Чакаме да видим още подобни реализации.

За да не се изгубят в ефира, продължавам да препечатвам статиите си от списание .net и тук. Някои може и да допълня, защото в печатното издание има ограничение за обем.

Преди години започнах кариерата си като информационен архитект. Което в най-общи линии означаваше, че трябваше да прегледам цялата информация, която трябва да се публикува в един сайт и да реша как да я подредя така, че хората най-лесно и бързо да се ориентират в нея. По цели дни съм седял и премислял коя с коя страница да обединя в една секция, как да се казват различните раздели на сайта, колко на брой ще са, колко нива в йерархията ще има. В крайна сметка се получаваха едни огромни като чаршафи листа с диаграми – безброй кутийки, които бяха свързани помежду си в някакви сложни структури. Но дори да бяха логични и да отразяваха начина, по който потребителите организират информацията в главата си, те не винаги бяха полезни, просто защото в истинския живот малко хора имат достатъчно време да ги осмислят и след това да намерят каквото им трябва в съответния сайт.

Слава богу горе-долу по времето, когато кутийките започнаха неконтролируемо да завземат все повече квадратни метри хартия (просто клиентите искаха все по-голяма част от бизнеса им да е представен в интернет, т.е. още и още информация в още и още страници и раздели) се появи Гугъл. С едно търсене се оказваш направо на онази страница, която ти е нужна, заобикаляйки изцяло навигацията в сайта. Мечтата на информационния архитект! „Няма значение колко съм объркал структурата, хората и без това ще намерят каквото им трябва”. Да, обаче по този начин изгубих контрол върху начина, по който достигат до информацията. Изгубих възможността да образовам потребителите си докато обхождат сайта в търсене на крайната цел. Изгубих средствата си за манипулиране на съзнанието им и сиреч да оформя позитивния образ на компанията или продукта в главата им.

Не стига това ами и сайтовете вече започнаха да стават все по-утилитарни, т.е. да са далеч по-функционални и способни да помагат на хората да вършат най-разнообразна работа онлайн. Като истински десктоп приложения. Тогава се набраха популярност и т.нар. програмни интерфейси (API) на различните уеб приложения, които направиха за обработката на тази информация това, което Гугъл направи за търсенето на информация. Ето например аз мога да качвам снимки в профила си във Flickr без дори да отида на сайта. Чрез техния програмен интерфейс аз мога да направя свое приложение, което качва снимките, организира ги в албуми и реално ползва Flickr само като място за съхранение. Сиреч дизайнерите на Flickr нямат контрол и върху интерфейса, чрез който хората ползват възможностите на тяхната система.

И какво излезе – в днешно време сайтовете ни са само една купчина от данни, в която потребителите без наша помощ намират каквото им трябва и правят с него каквото си искат, откъдето си искат.

Само че докато губиш контрол всъщност печелиш нещо много по-важно – доверието и ангажираността на публиката. Която въобще не е публика, а активен участник в цялата система. И точно затова целта на дизайнерите в сега е не да сервират внимателно планирани страници и функционалност, а да дадат повече инструменти на хората дори не само да участват, но и да създават сами своите изживявания. 

Моя статия от последния брой на българското издание на списание .Net. Харесвам си я.

 Наскоро слушах едно подкаст интервю с Джарид Спуул. Джарид е основател на една от най-известните агенции, занимаващи се с изследване на ползваемостта - UIE (User Interface Engeneering) и нещата, които споделя обикновено са много интересни. Многобройните тестове на сайтове с потребители, които той и екипът му провеждат, често имат резултати, които разбиват на пух и прах традиционните ни схващания за това как се правят нещата, но пък са абсолютно логични и всъщност са израз на само едно - здравият разум на потребителите.

Та във въпросното интервю Джарид между другото спомена и едно свое много интересно наблюдение относно началните страници на сайтовете. “Не гледайте на началната си страница като на рекламно каре. Гледайте на нея като следващата стъпка, която довежда хората до това, което търсят. Ако мислите да сложите нещо на началната страница, но не се сещате причина някой да го търси, то най-вероятно мястото му не е там.”

Колкото и логично да звучи това обаче, все още голям брой начални страници промотират напълно ненужна информация и само губят времето на хората. Типичният пример за това са последните новини. “Иван Иванов оглави отдел човешки ресурси”. Чудесно за него. Но на колко души това би помогнало да си свършат работата? Или пък любимо ми въвеждащо изречение - “Фирма ХХХ е основана през 1995 година от Иван Иванов с решение 187 на Софийски градски съд.” О, това е важно. Сега знам как да си избера от вашите продукти…

В такива случаи хората просто отиват да търсят, нужната им информация другаде. Къде ли? На сайтовете на конкуренцията разбира се.

За да ви помогнат при решението какво да сложите на началната страница има редици препоръки за ползваемост, но най-важното според мен са няколко неща.

Винаги включвайте кратко обяснение на целта и съдържанието на сайта – какво предлага на посетителите. Понякога добро място за това обяснение може да е заглавието на прозореца на браузъра. То именно се показва в резултатите на търсачките, а както разбрахме по-горе началната страница е само стъпка от пътешествието на потребителя към търсеното. Защо да не привлечем вниманието му още преди да е дошъл на нашия сайт и да се откроим от хилядите страници със заглавие “Начало” или “Добре дошли в официалния сайт на…”.

И като споменах отличаване - много е важно да става ясно каква е разликата между предлаганото в този сайт и на стотиците други в интернет. Винаги има нещо различно, на което може да се наблегне. Чудесен начин за постигането на тази цел е да се показват примери от истинското съдържание на сайта. Ако целта е да се продават чорапи – покажете един чифт и го направете връзка към пълното описание. Ако целта е да се представи някаква услуга – опитайте са да я синтезирате в един кратък абзац и сложете няколко връзки към по-подробното описание.

За по-големите сайтове с по-разнообразно съдържание, може да е трудно да се покажат много примери. Преценете, коя е най-популярната ви оферта и акцентирайте върху нея, но не скривайте всичко останало зад прекалено общото “Продукти”. Направете връзки към всички по-популярни страници, а ако са твърде много ги обособете в няколко групи, но не ги крийте по вътрешните страници. Просто повечето хора не са достатъчно находчиви и посветени на вашия сайт, за да го обиколят в търсене на ценната информация.

И най-важното. Не се притеснявайте, че началната страница ще стане прекалено “наблъскана” или “претоварена”. Графичният дизайн има редица трикове, които се справят с проблема пък и хората отдавна вече знаят как се скролва. Важното е да предложите достатъчно сламки, за които потребителите ви да се хванат докато търсят каквото им трябва.

• SpoolCast: Followup Q&A from the Scent of a Web Page » UIE Brain Sparks
  In this episode, we discussed: how we determined “failure” and “success” when we studied users; how our research applies to college sites; the undesirable trait of pogosticking up and down; between levels of pages and why that’s a sign of naviga
  (tags: usability JaredSpool homepage scent information search)

Извинявам се за хейтърския пост, но просто като видя огромни количества пари да се прахосват на вятъра и ме хваща яд.

Хората, които са инвестирали в “конкурентната” на Гугъл търсачка, която се опита да тръгне тия дни са смешни. Наистина ли мислят, че като платят на няколко големи блога и медии, за да им препишат прес релийза и ще постигнат успех? Направо не искам да си помислям колко милиона VC пари са отишли за маркетинга на тоя продукт. Били се сринали заради големи интерес и трафик. То понеже трудно да се предвиди, че като се появи линк към твоя сайт в хиляди публикации (за които сам си платил) и хората няма да дойдат…

Айде да се пука тоя уеб 2.0 балон, че за смях станахме цялата индустрия вече.

• A very detailed look at the recent redesign of Domus magazine
  (tags: inspiration domus design graphic magazine)

• The Paper Version of the Web at Deeplinking
  I missed this the first time around but The paper version of the web is a great collection of early UI “sketches from Twitter, Vimeo, Flickr and more.”
  (tags: ui usability sketching paper)